Египет

   

Древноегипетската цивилизация е една от най-старите в света и е притежавала най-напредналия социален ред за тогавашното време.
В основата на древната египетска цивилизация основа е плодородието на река Нил. Египтяните са живеели в долината на реката и използвали водния източник да развиват земеделие.
Който притежавал властта на Нил, която е имала огромно значение за хората, също е управлявал и източниците на селско стопанско и търговия в Египет. По този начин фараоните установяват своята могъща власт.
Тясната форма на долината на Нил не позволявала разширение на заселените участъци и по този начин се формирала цивилизация, която се състояла от малки градчета и селца. Този фактор също засилил властта на фараона.
Първият египетски фараон е цар Менес. Той първи около 3 в. пр.Хр. обединява Египет в единна политическа единица. Терминът фараон първоначално се е използвал за мястото, където владетеля е живеел, но през годините се налага като титла на царете.
Фараоните са приемани като олицетворение на божествата, а цялото управление на страната е съсредоточено в техните ръце. Те са имали такава сила, че са могли да заповядват каквото поискат. Смятани за святи същества и с течение на времето те наистина започнали да вярват, че са богове. Повечето от фараоните били жестоки, деспотични и безмилостни.

   
Един от най-известните и могъщи фараони е Рамзес Велики. Той постигал много категорични победи сред враговете си, а неговите наследници са го наричали „великия праотец”. Той доживява до 90 години и това го прави един от най-дълго живелите фараони.
Противоположност на Рамзес е Тутанкамон. Той умира на 19 години и става известен едва след откриването на гробницата му, защото със своето управление не оставя отпечатък. Именно след откриването на неговата гробница започва да се говори за проклятието на фараона. Това е единствения открит непокътнат царски гроб от Древен Египет.
Има много мистерии в Египет, които правят тази страна една от най-интересните в света. Фараоните и тяхната власт и вековни тайни, внушителните пирамиди предизвикват интерес в продължение на векове.

Но особено любопитна това е историята на Клеопатра – последният фараон на древен Египет.Родена през 69 пр. Хр. Клеопатра била дъщерята на Птолемей ХІІ Аулет и на Клеопатра V. Тя била любовница на силния римски военен и политически лидер, Юлий Цезар, но след смъртта се омъжва за неговия генерал, Марк Антоний. Има много заобикалящи я истории- за отношенията й с Юлий и Антоний, за омъжването й с по-малкия й брат и т.н. Тя била интелигентна, чаровна и можела да бъде много убедителна. Запазила царството си от римляните, но след загубата при битката при Акциум, в която Октавиан напада Египет, тя се самоубива.
Много мистерии и легенди се въртят около тази личност.

   

Клеопатра е разполагала с всичко – любов…власт…богатство…престиж. Името й предизвиква възхищение и до днешни дни, а около личността й все още живеят легенди. Каква е била Клеопатра и как е успявала да постигне всичко това, еднозначен отговор не може и не би могъл да се даде. Все пак можем да предполагаме и вероятно няма да сбъркаме, ако кажем, че животът й е бил един добър сценарий, чиито режисьор и главен герой е била самата тя. С безпогрешната си интуиция и тактика, тя е успяла да постигне много.

Интересно е, че всъщност не била египтянка, а имала македоно-гръцки корени. Била дете на Птолемей І, гръцки генерал на Александър Велики и единствената от цялата Птолемейска династия, която говорила египетски. Всъщност тя владеела девет езика… Противно на митовете, Клеопатра не блестяла с особена красота – хлътнали очи, орлов нос и изпъкнала брадичка. Но за сметка на това острият й ум компенсирал физическите несъвършенства.
Легенда разказва, че Клеопатра се появила пред Цезар размотавайки се от килим, който слугите му донесли и поставили в краката му. Гениален начин за прикритие, за да се добере до него и изкусна шега – най-богатата и знатна царица изведнъж се появява от праха. Императорът за първи път виждал такава жена и подобно поведение…и той не устоял.

Тя измисляла различни любовни игри, за да задържа вниманието на Цезар и да поддържа сексуалния му глад. Клеопатра знаела много еротични похвати. Според някои митове дори сама подбирала проститутки, за да разнообразява леглото на императора. И не само, всяка сутрин тя се събуждала усмихната и умеела да разсмива Цезар както никой друг.
Царицата на Египет смятала тайните на изкушението за много полезно средство, чрез което да постигне целите си. Когато Антоний пожелал да се срещне с Клеопатра за първи път, тя неколкократно отлагала срещата, рискувайки той да загуби интерес към нея завинаги. Но това време царицата използвала, за да построи тайно грандиозен кораб, с който да изненада Антоний. Така тя се появила с целия си блясък в огромното съоръжение от скъпа дървесина, алени платна и излъчващо фантастични благоухания. Антоний едва дошъл на себе си и още преди преговорите разбрал кой от двамата е великият.

Клеопатра не се страхувала от смъртта. В момента, в който разбрала, че тя и Антоний са обречени, египтянката разпуснала “обществото на неподражаемите” и основала “общество на стремящите се заедно към смъртта”, чиято цел била да се “опитоми” смъртта. Великата царица устройвала празници в подземните гробници, сама балсамирала трупове и вадила със собствените си ръце вътрешностите от телата.
Клеопатра изучила детайлно действието на отровите. Дори в сетните си дни не изневерила на себе си. Смъртта й, подобно на жизнения й път, също била режисирана до най-малкия детайл. Напускането на житейската сцена тя избрала да извърши чрез самоубийство. Самоубийство, при това по възможно най-красивия и екзотичен начин – ухапване от змия, която била поставена в смокинова кошница. Така и смъртта на Клеопатра останала в историята като красива и достойна, никой така и не успял да преведе по улиците на Александрия позорно окована гордата царица.

През 5 век пр. Хр. Херодот е написал за Египет следното: „ Никъде по света няма такива удивителни неща…нито дори в отвъдния свят могат да се намерят такива неща с неизразимо величие” – от тогава малко неща са се променили. Сфинксът, Нил, древният Луксор, пирамидите – Египетският кръгозор прелива от слава.

  ,

И тъй като всеки фараон в Египет се счита не просто за владетел, а за божество, естествено е тези велики „същества“, не просто да живеят като богов, но й да си отиват като такива. За да оставят ясна следа след себе си и това са именно техните гробници – ПИРАМИДИТЕ. В тези необичайни постройки са полагани телата на владетелите на древен Египет. Телата силно казано, тъй както сигурно знаети преда да бъдат положени фагаоните бивали мумуфицирани – балсамирани. Основната причина египтяните да бъдат мумифицирани била вярата им в задгробния живот и че мумифицирането ще им гарантира път към отвъдното. Някои смятали, че след смъртта продължават да живеят в гробниците, в които са погребани. Египтянинът освен Ба (тяло) и Ка (духовен водач), имал душа, която след смъртта отлитала от тялото. Според вярването тя е птица с глава на човек, а лицето е на починалия.
Всички меки тъкани, мозъка и по-голямата част от вътрешните органи били изваждани от тялото. Единственият орган, оставян в него, било сърцето, тъй като се считало, че душата на човека живее в сърцето му. Та, така обработените тела се поставяли във съркофази, които се занасяли в специално изработните за целта пирамиди: масивни монументи с голяма квадратна основа и четири триъгълни стени, които се събират в една обща точка на върха. Древните египтяни най-вероятно са избрали тази форма на гробниците на своите пирамиди заради своята соларна религия.Смятало се е, че египетският бог на слънцето Ра – бащата на всички фараони, се е появил на Земята от могила с пирамидална форма и след това създал всички останали богове. Предполага се, че формата на пирамидата символизира слънчевите лъчи.
След 2600 г. пр.н.е. в Египет били построени много пирамиди. В строителството им участвали хиляди роби. Огромните им размери и съотношението между отделните елементи навеждат на мисълта, че те са били съобразявани с математическите и астрономическите познания на египтяните. Пирамидите били свидетелство за почитта към боговете, но същевременно чрез тях фараоните оставяли в историята траен знак за своето съществуване и могъщество.

   

Разбира се, не можем да отдадем почит и на Котката (на древноегипетски miu) е на почит още от най-ранната история на Египет. За общество, чиято икономика лежи изцяло на реколтата от зърнени култури, гризачите представляват сериозна опасност. Котката – в ролята си на ловец на мишки и плъхове, се явява пръв приятел на египтянина. Тя е земно превъплъщение на богинята Бастет.

Тези котки от породата Египетска мау, познати и отглеждани днес в различни краища на света, са били тачени не само в култови храмове, а и в частните домове. Съществувал е закон, според който при пожар в къщата котката трябва да бъде спасена възможно най-бързо. Също така при смъртта на домашна котка цялото семейство трябва да спазва траур – мъжът не се бръсне определен период от време, посипва главата си с пепел, жената разголва гръдта си. А ако човек – неволно или умишлено, причини смъртта на котка, го очаква смъртно наказание.

Изображения на котки могат да бъдат видени в ловни сцени, украсяващи стените на гробници. В гробницата на Небамун (18 династия) има изображение на починалия, плаващ с тръстикова лодка сред тръстикови блата, обитавани от множество птици. Ловът се е извършвал чрез прицелване и удар с дървена палка, като котката е дресирана да донесе на ловеца ударената птица.

   

На сцени, изобразяващи пътуването на бога-слънце Ра в неговата слънчева ладия, котката играе важна роля. Тя държи нож и посича демонът Апофис, който при всеки залез се опитва да погълне бога-слънце. За това статуетките на котки често имат слънчева символика – изображение на скарабей или крилат слънчев диск на гърдите, което показва тясната им връзка със слънчевите митове.

И от древността, та до днаши дни. Нека отправим поглед към столицата на тази вълнуваща държава – Кайро.
Кайро (Cairo) съвсем не е спокоен град. Приютил повече от 16 милиона египтяни, араби, африканци и много други, „Световната майка” е истинско щурмуване на всички сетива. Хаотичен, шумен, мръсен, напълно непредсказуем, гъмжащ от хора град, способен да ви изкуши или ужаси с изключителната по рода си интензивност. Направените от кал къщи са се сгушили сред високите модерни офис-сгради, а сред движещи се светкавично потоци от коли се мяркат теглени от магарета каруци. Местните не намират нищо странно в това. Те не са обсебени от стремежа на западняците за подобрения във всички сфери, вероятно защото живеят в толкова близък контакт с хилядолетна история (когато мъглата от мръсотия се вдигне, пред нас изникват пирамидите).

   

Смятан дълго време за съкровището на Ориента, Кайро е космополитен град, който поставя една до друга различни култури. Това е град, потопен в древната цивилизация на фараоните. Изпълнен е с история на християнската и ислямската култура. Великите пирамиди в Гиза са най-известната забележителност в Кайро, но тук има още много интересни неща, които да видите: от джамиите на ислямския Кайро, до църквите на коптския Кайро (коптите са местните православни християни), както и еврейското общество. Бъдете готови за важен урок по история и култура.

Градът също така изобилства от пазари, които да разгледате. Вкусете от ежедневните преживявания на жителите на този метрополис. А за по-изисканите посетители има луксозни хотели и бутици, от които може да си вземете уникално облекло и антики. Голямото разнообразие от международни кулинарни традиции пък осигурява всичко, което един посетител може да си пожелае, и разбира се, възможност да опитате вкусната и незабравима египетска кухня.

Ако сте наистина любознателен човек, то се опитайте да изкарате един ден, хранейки се като средностатистически египтянин. За хората, които по- малко се интересуват от националната кухня, препоръчваме да изпробват египетското меню фрагментарно. Класическата египетска закуска се състои от две основни ястия: фул и фалафели (или таамея). Фул – е ястие от варени бобови в леко кисел сос, с подправки и билки, понякога с добавяне на ситно нарязани зеленчуци. Фалафелите са вегитариански кюфтенца от нахут. Като допълнение към това се поднася чинийка стаханов сос (смлян сусам и ядки със зехтин и подправки), в който по време на храненето трябва да се топи хляба- ейш, салата от пресни зеленчуци, салата гебна (сирене с зеленчуци). Пие се студен чай- каркаде (от листата на така наречената суданска роза), известен и с другото си име- Фараонски чай.
През работните дни египтяните не се хранят обилно. Най- популярното обедно блюдо е кошар. Названието изглежда малко страшничко, но иначе в самата гозба няма нищо стряскащо. Това е само варен боб, фасул, леща и други зърнени култури, смесени с пържен лук. Всичко това се залива с лютива течност. Египтяните- като факирите свикнали с огъня, поглъщат своята порция. Европейците правят това предпазливо, с насълзени очи. В Кайро за внушителна порция кошар може да се плати само 1 фунт. Ако разполагате с време то може да похапнете по- стабилно, например с рибен тагин (коктейл от морски продукти, запечени в гювече).
Напук на всички съвременни диетолози, основно значение в своя рацион египтяните предават на вечерята. Вечерята за египтяните трае най- дълго. Като начало трябва да загреем с разнообразни студени и горещи мезета. Опитайте гебните (нещо подобно на пържени равиоли със сирене), леко се разходете из салатите от зеленчуци и се докоснете до бастурмата, вкусете от неотразимо действащите върху европейците задушени патладжани с чесън.

Сега може да преминем към основноите ястия. задължително опитайте печения гълъб пълнен с булгур. Гълъбите тук специално се отглеждат с гастрономическа цел. Някои от египтяните ги ядат направо с костите. Жалко за гълъбите, но се свиква. Нима че шокира мисълта, че за пълното насищане се налага да се обърне наопаки цял гълъбарник.

За да не останете все пак гладни ще ви помогне следващото горещо блюдо кофта– кебап, придружено от чашка ориз. Кофта- това са наденички от говеждо кайма. В класическо изпълнение всичко това се приготвя на открит огън.
За десерт се поднасят силно напоени с меден сироп и поръсени с настъргани ядки разнообразни сладкиши, на които египтяните са големи майстори.

   

Ислямизацията почти напълно е изкоренила обичаите от епохата на фараоните, с изключение, може би, на кьочека- или така наречения танц на корема. Въпреки това, радикалните мюсюлмани са му обявили такава безкомпромисна война, подкрепена от заплахи със сила, че все по-голям брой танцьорки предпочитат да останат без работа. Между другото, много от жриците на това изкуство- са възпитаници на европейските танцувални школи.

Мюсюлманската вяра определя ритъма на живот на египтяните. Пет пъти на ден, чрез високоговорител, муезина призовава вярващите на молитва. В месеца на рамадан нощта се превръща на ден. Цял ден мюсюлманите постят и спират да постят чак след залез слънце. През това време обществения живот замира, държавните учреждения работят само от 10.00 до 14.00. Пътешественика, разбира се, ще обърне внимание на особеностите на националната носия на египтяните, проявяващи се предимно в провинцията, но не чужди и на града.

   

Египтяните носят ризи със свободна кройка, при това обикновените хора предпочитат белия цвят, а жените се обличат в черно, освежавайки дрехите си с бижута, орнаменти и дантели. Като се позовават на мюсюлманските ценности, все повече и повече жени – често по настояване на съпруга си или семейството- отново започват да носят хиджаб- вид забрадка, която не скрива лицето, а само покрива косата, и дълга широка рокля.

    

Интересни факти за Древен Египет

1. Египетските фараони никога не са показвали косите си. За тази цел те носели специални шапки и кърпи на сини и жълти тайета, наречени немес. Така е и изобразена златната маска на фараона Тутанкамон.
2. Египтяните са сред първите цивилизации, които създават своя писменост. Те използвали познатите днес йероглифи само за ритуали и официални монументи, а в ежедневието ползвали опростена писменост, наречена йератическа.
3. Египтяните, както и много древни народи, вярвали, че Земята е плоска, и смятали, че Нил тече през центъра й.
4. Когато мумифицирали човешко тяло, отстранявали всички органи от него, като оставяли единствено сърцето, защото смятали, че там се намира душата. Мозъкът изтегляли през ноздрите.
5. Клеопатра, подготвяйки се за самоубийство, изпитвала различни отрови върху затворници, за да определи кои от тях действат най-бързо и безболезнено.
6. Малките деца в Египет не носили дрехи и ходили напълно остригани до дванадесет годишна възраст.
7. Мъжете и жените били равни пред закона.
8. От египтяните е дошла традицията венчалният пръстен да се носи на безименния пръст, тъй като се смятало, че минаващата през него вена води право в сърцето.
9. В древен Египет грим носели както жените, така и мъжете. Вярвали, че имал защитни и лечебни свойства.
10. Някои египтяни спели върху възглавници, изработени от камък.
11. Произходът на медицината е в Древен Египет