Домениканска република

 

   

Официално наименование: Доминиканска република;
Столица: Санто Доминго;
Език:испански и френски;
Валута: Домениканско песо;
Часова зона: -4 UTC (- 6 часа спрямо Бългагия);
Религия: християни
Основни градове: Санто Доминго,
Основни летища:

Доминикана е символ на гореща кръв, забавления, музика, красива природа и всичко друго, което може да обрисува една прекрасна почивка. Неслучайно много хора избират да посетят именно тази страна и да се насладят на нейното очарование.
Доминиканската република се намира в Карибския регион, на остров Испаньола.
Западната част от острова принадлежи на Хаити, а източната – на Доминикана. На нейната територия има много прекрасни бели плажове, лазурно море, весела музика и страхотен ром – невероятна комбинация за отлична почивка!

  

Историята на островната държава е интересна и приключенска, като от някой роман замореплаватели и завоевания… Ето я и нея накратко: КИзследвана и обявена за испанска територия от Христофор Колумб, по време на първото му пътешествие през 1492г.Христофор Колумб стъпва на острова и възклива „Най-красивата земя, която очите са виждали!“ И с основание! Нарича гоИспаньола, тъй като брегът му напомнял на испанския. Остава сърцето си тук. В столицата Санто Доминго има грандиозен монумент в негова чест, който претендира да съхранява мощите на този велик мореплавател. Испаниола се превръща в трамплин на испанското завоюване на Карибите и американския континент. През 1967г. Испания признава френската власт върху западната третина от острова, която през 1804г. се превръща в Хаити. Останалата част от острова, до тогава позната като Санто Доминго, успява да придобие независимостта си през 1821г., но е завладяна и управлявана от хаитяните в продължение на 22 години. Окончателно печели независимост като Доминиканска република през 1844г. През 1861г., доминиканците доброволно се връщат в рамките на Испанската империя, но две години по-късно започват война, която възстановява независимостта им през 1865г.

Най-старата европейска колония в Новия свят е основана през 1498 г. от Бартолом Колумб, брат на Христофор Колумб. Когато европейците стъпват на о. Испаньола, те заварват местен народ, наричащ се Таино. По това време островът е бил поделен на пет кралства между местните вождове. Първото селище на европейците е пометено от ураган само няколко години след основаването му, което налага то да бъде построено отново. Първоначално то носи името на испанската кралица Изабела I, но по-късно е прекръстено на Санто Доминго в чест на Св. Доминик. През първия век от своето съществуване градът е изходен пункт за изследване и завладяване на Новия свят. През 1586 г. пиратите начело с Франсис Дрейк завладяват града. През следващите векове островът често сменя владетелите си – французи и испанци. Това води впоследствие до разделянето му между две държави – Хаити и Доминиканската република. През 1930 г. буря помита големи части от разрасналия се град Санто Доминго. Зона Колониал до голяма степен избягва тези разрушения и през 1990 г. е обявена от ЮНЕСКО за паметник на световното културно наследство.

   

Санто Доминго (2.552 млн. ж., 2010 г.) е столицата на Доминиканската република, която е разположена при устието на р. Озама, на брега на Карибско море. Пълното име на града е Санто Доминго де Гусман. Доминиканската столица се гордее с факта, че тя е първият град в Новия свят, основан от европейците. Поради значението си на първо седалище на Испанската колониална империя, Санто Доминго притежава богато историческо и културно наследство, което го прави изключително привлекателна дестинация за туристите. В днешно време той е един от най-населените градове в региона на Централна Америка и Карибския басейн, както и негов главен икономически и търговски център. Река Озама разделя града на две части – западна и източна, като първата е много по-добре развита икономически. Най-интересната туристическа дестинация в града е Зона Колониал (Колониалната зона) – намираща се на западния бряг на реката с лице към Карибско море. Късносредновековните сгради, разположени тук, образуват прекрасен ансамбъл и са интересно място за посещение сред плетеницата от тесни калдъръмени улички. Санто Доминго е известен, разбира се, и с красивите си пясъчни плажове, както и с пленителния си нощен живот.

н  

Пунта Кана се намира в най-източната провинция Ла Алтаграсия на Доминиканската република и е една от онези екзотични дестинации, за които всеки от нас поне веднъж си е пожелал да посети. Града спада към общинската общност Пунта Кана – Баваро – Верон – Макао. Районът, известен със своите плажове и спа курорти, имащи излаз хем на Карибите, хем на Атлантическия океан, е популярна туристическа дестинация от 1970 г. насам. Там лятото е вечно и всички удобства на плажния курорт се съчетават с атмосферата на вечен купон.

Името на курорта е толкова забележително, колкото и самото място и идва от названието на вида палми, разпространени по тези места. Те наистина са изключително много и клоните им закриват покривите на много сгради, включително и тези на международното летище.

Пунта Кана представлява множество по-малки курорта, толкова гъсто населени, че човек не може да разбере къде са границите им. Въпреки това атмосферата не е задушаваща. Екологията е един от основните приоритети на местното население и поради тази причина със закон е забранено всякакво строителство, което би навредило на този приказен пейзаж.

   

 

Хотелите, вилите и като цяло всички сгради са ниски и кокетни, а основен декоративен елемент е естествената растителност. Най-известният плаж Баваро, с белия си коралов пясък и кокосови палми е прославил Доминиканската република по цял свят. Разположен е между Кабеса де Торо и Макао бийч. Тъй като хотелите започнали да се издигат по източния бряг, Баваро се превръща в център на услуги с търговски центрове, магазини, заведения за бързо хранене, аптеки, изискани ресторанти, банки, клиники, работилници, магазини и училища. Други, не по-малко популярни саМакао, Ел Кортесито, Арена Горда и Уверо Алто. На север Пунта Кана граничи със селището Кабеза де Торо, а на юг с Кап Кана и рибарското селище Кабо Сан Рафаел. Най-близкият град Игуей (500-годишната столица на провинция Игуей) е на 45 км., а международното летище Пунта Кана е на 25 км. Цялата плажна ивица на курорта е 100 км.

   

Доминиканците са темпераментни, освободени, жизнерадостни, весели хора, изпълнени с желание за нови запознанства. Бурните латинофиести, които всяка вечер
озвучават нощните заведения и плажовете, сближават хората, освобождават ги от напрежение, карат ги да танцуват под ритмите на музиката и създават нови
контакти.
Философията на доминиканския живот е всичко да се върши бавно или изобщо да не се върши. Доминиканците се занимават основно със съзерцание. Най-любимото занимание на всички е удобно да се разположат върху моторите, автомобилите, пред домовете си или местния магазин и да наблюдават как протича животът.
Пристигналите тук трябва да се въоръжат с търпение. Синдромът „маняна“ е повсеместен. „Маняна“ означава някога, а вдругиден – никога. Много хора биха се подразнили на този мързел, но ако поживееш известно време тук разбираш, че това е начин на живот, че да не бързаш никога, да живееш лесно и да оценяваш простичките неща от живота не е толкова лошо.
Разделението на бедни и богати е драстично тук. Едрият бизнес се държи от няколко фамилии, потомци на европейските колонизатори и преселници. Богатите хора живеят в палати, пътуват по света, говорят езици, образоват децата си.
Столицата и другите големи градове като Сантяго, Вега, Ла Романа са модерни и цивилизовани места, с кина, театри, концертни зали, стадиони.

   
В провинцията е доста по-различно.Местните хора живеят в малки дървени къщички, приличащи на гаражи отвън, често боядисани в ярки цветове. Не остъкляват прозорците си, а поставят дървени щори  или решетки. На терасата задължително присъства люлеещ се стол, удобен за съзерцаване.
В една къща обикновено живеят две-три поколения. Телевизорът е най-важната мебел в къщата, може легло да нямаш, но телевизор – задължитено.
Доминиканците обичат децата, имат по много, а често бройката достига до 10-12 деца. На 20 години е възможно и нерядко момичетата да са вече многодетни майки. Всички живеят задружно и щастливо, общуват помежду си постоянно. Често на обяд или вечеря се събира цялата улица.

   
Момичетата се считат за достигнали пълнолетие на 15 години.Празникът за влизане в зрелостта се нарича Quinceanera и е много тържествено – тоалети, гости, фотосесии. Празнува се подобно на нашите абитуриентски балове, но много по-пищно. Браковете са разрешени на 15 години за момичетата и на 16 години за момчетата.
Има три вида бизнес, които винаги ще са успешни в Доминикана – мото сервиз, фризьорски салон и място, продаващо храна /всякаква/. Населението яде от сутрин до вечер. Всичко, свързано с ядене върви – от лелката, продаваща eмпанада, през момче, носещо на главата си питки от царевично брашно, до комедора /място за
бързо хранене/.
Малкият квартален магазин, наречен „colmado“ е място, в което можеш да намериш нещата от първа необходимост. Наред с алкохолните напитки се продават плодове,
зеленчуци, лекарства, бейзболни шапки, тоалетни принадлежности, пирони и т.н.
Тукашният стандарт за красота са пищните форми, доста пищните. В магазините продават специални подплънки, за недотам надарените представителки на нежния пол.

   
Доминиканците обичат и уважават жените. Обръщения от рода на „живот мой“, „съкровище“, „любов моя“, „красавице“ са нещо обичайно към всички жени, дори и към
некрасивите. Доминиканките са с високо самочувствие, спокойни и уверени, свикнали с мъжко внимание и похвали за себе си. Всяка жена, колкото и скромно да живее, веднъж седмично задължително посещава салон за красота, където изправя косата си и поддържа маникюр и педикюр.
Ролките са често средство за изправяне на къдравите коси. Няма нищо необичайно да се излиза така на улицата, до магазина, в градския транспорт, на плажа.

   

Доминиканците са фенове на лотарията. Има много и различни видове лотарии и няма местен, който да не играе тото. Дори в най-затънтените селца и махалички,
далече от цивилизацията, има навес или колиба с надпис „Banca“
/лотария/.
Основният транспорт е моторът. На него обичайно се возят трима- четирима, а често и повече. Мото кончо е вид такси – мотор, най-евтиният начин на предвижване, но не го препоръчвам за туристи. Друг популярен начин за транспорт е така наречената гуа гуа. Това е малко автобусче, което ако не надвиши три пъти капацитета си, не тръгва.

Автомобилите имат номера само отзад, а отпред спокойно можеш да изпишеш името си…
Хората тук не пушат, пият в събота и неделя алкохол. Местното КАТ работи от 8 – 12 ч. и от 14 -18 часа, от понеделник до събота на обяд. Тогава се съблюдава
някакъв ред.
Националното питие е Мама Хуана /местният афродизиак/- лечебна настойка от сухи стъбла и листа /30 вида растения/ с ром, вино и мед. Вкусът е много необичаен
и освен в Доминикана, няма къде да опитате това питие.

Чай не пият изобщо, но затова пък кафето се лее от сутрин до вечер. Обичай е да се пие в малки 20 – грамови чашки. И с много захар.

   
Доминиканците са много набожни, дори на флага им е поместена Библията. Всяко изречение започва или завършва с изразите „Ако е казал Господ“, „Благодаря на
Господ“, „О, Господи“, „О, Спасителю“…

Честа картина е на автомобил или автобус от градския транспорт да се изпишат религиозни призиви.
Музиката е издигната в култ и играе съществена роля в живота на местните. Тя звучи отвсякъде – от магазина, от сервиза, от училището, от амтомобилите, от
бензиностанциите. Доминикана е родина на бачатата и меренгето. Тук е нормално да пее всеки и на работното си място. Естествено е в супермаркета или банковия
офис, служителят срещу вас да запее.

И нещо много важно – в Доминикана няма мрачни лица. Всички са щастливи – всеки ден и всеки час. Колко е хубаво денят ти да започва и свършва с бодро и
весело „ОЛА“!

Доминиканската кухня е прекрасен микс от испански, латиноамерикански, африкански и карибски кулинарни вкусове и традиции. Основните поправки, които се използват в местните рецепти са чесън, лук, кориандър и риган. Като туристи, ще се натъкнете на огромно изобилие от риба и пресни морски дарове. Но въпреки богатото им разнообразие, доминиканците предпочитат да се хранят с козе или пилешко месо, тъй като са на по-достъпни цени.

Най-попурярното национално ястие е „la Bandera“ – чудесна комбинация от ориз, червен боб, задушено месо (обикновено козе), салата и пържени банани. Друго традиционно ястие е „Comida Criolla“ – задушено пилешко месо с ориз и боб. Когато през 1492 г., Христофор Колумб е открил острова, той е донесъл със себе си и частица от испанската кухня. Прочутата в цял свят испанска “Paella” се е превърнала в неизменна част от кулинарния живот на всеки доминиканец. Ястието е намерило приложение по свой начин в местната кухня – в него се използва местния ориз „criolla” и не се слага подправката шафран, която му придава типичния цвят. Десертите обикновено са много сладки, а най-добрите напитки са местният ром и бирата El Presidente.

   

Интересни факти:

1. Доминиканската република е втората по големина страна в региона на Карибите.
2. Санто Доминго е столицата на Доминикана и най-старият град в колониална Америка. Той е основан от по-малкия брат на Христофор Колумб на 5 август 1496 година. През 1990 година ЮНЕСКО включва историческия център на столицата в своя списък с наследства на човечеството.
3. В Доминикана няма пенсия, но едва ли може да срещнете бедни възрастни хора. Всички деца и внуци помагат на своите стари роднини. В тази страна хората на по 70-80 години се забавляват, пушат пури и пият ром.
4. Доминиканците почти никога не пушат цигари, макар че страната е основен износител на тютюн в световен план.
5. Почти невъзможно е да видите пиян местен човек, който да лежи в безсъзнание на улицата. Ромът е национална напитка и макар че хората консумират алкохол почти постоянно, рядко някой се напива. Това е парадокс.
6. Захар, какао, кафе и тютюн – това са основните експортни продукти на Доминиканската република.
7. Доминиканската полиция се отнася много приятелски с местните жители и с туристите. Винаги можете да помолите полицаите за някаква помощ – те едва ли ще ви откажат.
8. Доминиканците са много религиозни. Навсякъде в страната могат да се видят надписи, свързани с бога – върху машини, в кафенета, в магазини. Често срещан е знакът „Бог е благословил този бизнес“.
9. Доминиканското знаме е единственото в света, върху което е изобразена Библията.
10. Абортите са официално забранени в страната. Може би една от причините за големите семейства е именно тази забрана.
11. Полицаите и военните не участват в изборите.
12. Доминиканците са много весели, общителни и дружелюбни хора. В страната често може да видите хора, танцуващи по улиците. Не е изключено също така да чуете касиерът в банката да тананика някоя весела мелодия. Това поведение се счита за напълно нормално.
13. Местните хора в Доминикана обичат вкусната храна. Напълно нормално е да си вземете за вкъщи останалата неизядена храна от ресторанта. Собствениците и готвачите приемат това като комплимент.
14. Националната кухня на Доминикана е комбинация от кухнята на Европа, Африка и местните ястия. Доминиканците консумират много бобови растения, зеленчуци, месо и банани. Традиционната супа „asopao“ е съставена от месо, ориз и зеленчуци. В Доминикана не се яде много риба, но за сметка на това в страната не липсват рибни ресторанти. Морските дарове са свежи и вкусни.
15. В Доминиканската република има много бездомни хора и кучета. Котки обаче почти не се срещат.
16. Интересно е, че туристите ходят в страната предимно с джапанки и сандали, а местните жители предпочитат маратонките и затворените обувки.
17. В Доминикана има само един сезон, а чадърът се използва главно като средство за защита от слънчевите лъчи. Дъждовете в страната са редки и се случват

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s